петък, 15 юни 2012 г.

London, UK

16-22.04.2012 г.

Има толкова много изписани материали, пътеписи, пътеводители и какво ли не из Интернет за най-различни места и кътчета, но няма да е същото без моето пътешествие до Лондон. Няма да преписвам данни, които всеки може да потърси с Гугъл или друга глобална търсачка. Но с най-голямо удоволствие ще споделя снимки, идейки и съвети, ще разкажа за пътуването и престоя си в този великолепен град.

От няколко години имаме традиция с приятели да пътуваме извън България, поне веднъж годишно. Разбира се това се прави съобразявайки се с финанси, време, кой ще гледа детето и т.н.)) Тази година много ми се искаше да посетя Прага, и докато разглеждах разни линкове, ровех се из форумите и си заформях идейка за програма, един прекрасен ден в работата ме сюрпрезираха че ще ме изпратят командировка до Лондон за едно обучение. Веднага ме налегна притеснението, как джапам сама из улиците, загубвам се, пада едно лутане (тук е момента да призная, че съм много зле с ориентацията) и първото, което направих е да информирам съпружеското тяло, че идва с мен) Беше прието с възторг))) Оставаше и да не бъде... Ако бях сама щях да пътувам с България еър или Бритиш еъруеиз, но от лични финансови съображения, а и за да сме заедно, летяхме с УИЗ. Моето място беше резервирано като priority seating, което с УИЗ се заплаща 10 евро допълнително, може по време на резервацията, може и на място в самолета (ако има свободни места на първите два реда). Качих се сама отпред, мъжа ми остана някъде в задните редици, но стюардесите като ме видяха как уплашено гледам дали ще се качи, явно се смилиха над мен и ми казаха, че може да дойде и да седне при мен, без да заплаща. Полета с УИЗ (около 3 ч.) е до летище Лутън, откъдето до централен Лондон бях запазила он-лайн билети с eassyBus. Пътуването и със самолета и с автобуса, беше много добро. Никакви проблеми и закъснения. В автобуса имаше Wi-Fi, който се оползотвори много добре в рамките на един час път. Sms-и, skype, използва се всяка налична комункация за уведомяване че сме пристигнали). Хотела, за който имах резервация се намира точно в центъра до Marble Arch - Thistle Marble Arch, а автобуса спира точно до арката. Много близко и удобно. Още повече че ни посрещна и неизбежния лондонски дъжд)  
File:Marble.arch.london.arp.jpg
Общо престоят ни беше 6 дни, от които аз имах да обикалям 3 пълни дни и 3 вечери, след обучението ми. Много неща видях, но и много не успях, дано някой ден имам отново възможността да посетя този град. Тук оставам с още една уговорка, ако не валеше толкова, и целогодишно температурите бяха по-високи, това е място, на което с наистина голямо удоволствие бих живяла.

Първото объркващо нещо, стъпвайки на лондонска улица е движението, навика първо да се огледаш отляво, след това отдясно е голям, но се справихме. Хората пресичат навсякъде, не чакат светофарите да светнат зелено, но и един гневен клаксон не чух. Движението по тротоарите, разбира се е като автомобилното, колко хора засякох, блъскайки се от бързане, и все ми се извиняват, вместо аз на тях)))
Друго, което ми направи впечатление бяха автобусите, двуетажните червени лондонски автобуси. Улиците им са по-тесни (според мен) в сравнение с нашите, а автобусите така лавират, промушват се, изпреварват, отново без гневно бибиткане. Ако им махнеш с ръка, въпреки че не е точно на спирката и ако има възможност спират.












Тук е момента да спомена и за Oyster картите. Много удобно нещо. Зареждат се лесно в някоя метростанция, било с монети от по 5 и на горе, книжни или с кредитна карта. В метрото (тук искам да вмъкна, че лондончани не използват думата метро, а The Tube, но за наше улеснение ще казвам метро) се "чекират" на влизане и излизане, докато в автобусите чекирането става само на качване от предната врата. В метрото навсякъде има диплянки/флайъри с карта и на двата вида транспорт цък и цък.
Тъй като аз успях да хвана the tube и в обратната на желаната от мен посока, разбира се бях сама без мъжа ми)) та той ме "светна" да гледам и да се ориентирам по това че всяка линия на метрото (аз преброих 18, разбира се може и да са повече) е в различен цвят, съответно дръжките и картата вътре в самата мотриса са оцветени в цвета на съответната линия. Това е удобно и като ориентир за това, че на една спирка може да спира и повече от една линия.

Бях се снабдила с доста карти, пътеводители и диплянки, но много удобна се оказа и тази карта.
Хубаво е да се знае, че има доста забележителности с безплатен вход. На входа има "кутии" за дарения, в които може да се пуснат банкноти, което не е задължително и вие решавате колко и дали ще го направите.
Ето един полезен линк с такива места: Цък

Ако все пак смятате да посетите възможно най-много платени места) най-добрия вариант е London Pass.

Ден първи
След като пристигнахме и се настанихме в хотела, около 9:30 сутринта, поосвежихме се, заредихме дамската чанта/раницата и в 10:30 започна обиколката на Лондон). За хотела няма да разказвам подробно, ако някой се интересува ще дам допълнително информация. Не е от най-евтините, много добро обслужване и всичко останало.

Отворихме чадърите и се отправихме покрай Hyde Park, Wellington Arch до Victoria&Albert Museum, Science Museum, Royal Albert Hall, Albert Memorial, Natural History Museum.
Последователността, разбира се не е задължителна, дори и аз не помня къде първо влезнахме. Хубавото когато вали е, че винаги може да се посети някое подобно място и да се разгледа къде с благоговение, къде с почуда, къде с разбиране)

Снимки от:









Ден втори
След традиционната английска закуска с бекон, яйца, мъфини, кана кафе и вестник, за мен този ден премина плътно в обучение. Оставих фотоапарата на съпружието, но тъй като е валяло доста, не се е престрашил да снима с него и ще чакам снимки от телефона му...

Успях да пробвам Ginger beer, Rose Lemonade и други напитки. Бира харесвам и особено лятото пия. Люто също много консумирам, но тази комбинация определено се оказа странна за моят вкус. За проба става. Лимонадата с вкус на роза беше много приятна. Чаят - също. Третата напитка беше с лек привкус на кока-кола и имаше някакъв % алкохол, но отново не се оказа моят вкус. 

Ден трети
За мен пореден ден на обучение, за мъжа ми отново ден за разходка) Сладка работа))
Представям неговите снимки от:
Imperial War Museum
National Army Museum

Направихме си среща на St. Paul. Като за целта сама трябваше да стигна до там) Този път се оправих блестящо. Не че имаше как да объркам автобуса от пред хотела точно до катедралата) 

Ден четвърти
Последен ден от моето обучение и направени няколко бързи снимки от Canary Warf.
След успешното обучение, за което получих и сертификат, разбира се нямаше как да не се отдам на остатъка от престоя ми подобаващо. От Canary Warf трябваше да се прибера до хотела, за да оставя един куп материали, който за съжаление заеха повече от половината куфар, и благодарение на които неможах да си направя подобаващ шопинг, не че съжалявам, напротив, поне спестих някой и друг лев (паунд). 
Кафенетата достойно са представени от Costa Coffee, Starbucks Coffee. Разбира се има и доста други подобни заведения, не запомних имената, но ги има почти на всяка улица. Скъпо е за нашият стандарт, но който пие кафе ще си прави сметка))) 


Ден пети
След като не беше необходимо вече да ставам рано и да бързам, закусихме спокойно, направихме план-програма и поехме към Westminster Cathedral, Westminster Abbey, Houses of Parliament, London Eye, Cavalry Museum, St. James`s Palace. Разходихме се из St. James Park, нахранихме доста катерички и птички). Минахме покрай Buckinghame Palace. Не успяхме да видим смяната на караула, но пък видяхме смяната на конния караул. След това хванахме автобусчето и се отправихме към British Museum. Тъй като египетската секция ми е любима, там и се застояхме най-много. Клеопатра наистина е била много ниска за нашите стандарти)))
Накрая се отправихме към Tower of London, London Bridge, като завършихме обиколката по Baker street с външен оглед на музея на Mdame Tussaude и Planetarium, магазина на The Beatles и The Sherlock Holmes Museum, The Globe.

Ден шести
Много исках да посетим London Zoo, но не остана време. За сметка на това се насладих на един наистина прекрасен ден разхождайски се из Holland Park и Regent`s Park.
За изпроводяк пих едно голямо Starbuck-ско капучино, взехме си багажа, хванахме си easyBus-чето, и хоп на Luton. Полета и на връщане, както и на идване беше много лек.

Парковете
Незнам как с няколко думи да опиша парковете им. Невъзможно е. Още повече, че немога да си представя и лятото каква красота би била с цъфналите рози. Чисти, подредени, с удоволствие да се разхождаш, да спортуваш, да седиш или лежиш на поляните. Всеки парк е ограден било със стена, ограда или нещо подобно, има и частни паркове, които се заключват. Има карти с обозначение къде се намираш и за по-добра ориентация за такива като мен, които се губят лесно) Не във всички паркове е позволено да си разхождаш кучето, а в тези които е пък има обособена кучешка тоалетна, както и пликчета за отпадъчния материал))) В нашия парк, устройствата за пликчета отдавна са счупени, пликчетата разграбени, да не говорим, че стопаните не почистват и след любимците си. Тъй като аз имам куче, трябва да си нося всеки път от вкъщи найлонова торбичка. Не ми тежи, но пък се замислих, какво ли е да си куче в Лондон) Дано не е като да си лебед, знаете за изядените от нашите цигани))
Като споменах тези красиви птици, то не са лебеди, то не са различни видове патици, рибари, пеликани, диви гълъби, и още и още,... всички на свобода. За тях отново има табели "Моля не хранете птиците", не че се спазва. Но за тези, които го правят, отново има обособено място за тяхното хранене, оградено, посипано с пясък или дребен чакъл. И като споменах за кучешкия изходен материял, много силно впечатление ми направи чистотата, която се поддържа с всичките тези пернати. Незнам кога чистят, но се сетих за Париж, как призори пускат сапунена вода да чистят улиците) Явно и тук е така, не видях хора от чистотата непрекъснато да ходят с метлата и лопатата, просто добра организация.
Катеричките са другата атракция. Само да бръкнеш в джоба и тутакси идват няколко броя) Не са страхливи като нашите, приближават те, качват се по теб, ядат от подадената ръка. Много сладки и общителни. Така че, правилно или не, носете по някое фастъче или ядчици за тези мили същества. На солетките много не налитат)
Имах и позьор)) В момента, в който започнах да въртя обектива, се започна със звуците и разперването на тази красива опашка) Мъжът ми реши, че ме е харесал)))

Оферти
Е това е нещото, което много ми харесва в Лондон. Почти във всеки магазин има оферта, купуваш 2, плащаш 1 и различни варияции съответно.

Магазини
Има доста евтини магазини за хранителни стоки, козметика, дрехи, хранителни добавки. M&S, Tesco, Whiterose, Boots, Sainsbury. Поне тези успях да посетя. Препоръчвам силно. Аз лично не робувам на това, че ако искам да е марков парфюма трябва да се купува точно от специализирания скъп магазин с най-голяма надценка, защото видиш ли, там е ясно че е оригинален. В тези магазини можеш да намериш доста добри неща, на наистина прилична, че дори и по-евтина за нашия стандарт цена. Удобството в тези магазини е, че има освен стандартните каси, и такива, на които ти сам можеш да си маркираш покупките. Кошницата се слага от едната страна, има поставка за найлонов плик от другата, в който задължително се слага маркираната стока, иначе пищи. Може да се плаща с монети, банкноти, кредитна карта. Разбира се, винаги може да се извика служител на помощ)

Шопинг (shopping)
Магазините за шопинг са буквално под път и над път. Zara, Mango, H&M, Marck&Spenser, Next, Accessoriez, Benetton, Adidas, Puma, Nike... немога всички да ги изброя))) По Oxford str. преливат. Почти на всяка улица има по някой от изброените. Много тълпи, много зяпачи и купувачи. За нас цените, ако наистина няма хубава разпродажба отново са високи, за качеството е спорен въпроса. Има и магазини от сорта на нашите китайски за левче, но там изглеждат по-лъснати и по-скъпи)) Определено знаят как да привличат туриста/клиента.
Разбира се с най-километрична опашка си остава Primark. Аз лично съм ужасно доволна от детските блузки, бодита, бельо. Да, има буквално и парцалки, но ако се поразровиш ще изкочи нещо наистина добро на доста евтина цена.
Няма как и да не спомена SportsDirect. Всеки пазарувал on-line оттам знае за какви стоки става въпрос. Имат в центъра няколко магазина. Едни са много малки, буквално влизаш, обръщаш се и излизаш. Но успях да влезна, докато валеше един проливен дъжд в един, който е с две идеи по-малка версия на ЦУМ. На един етаж само чанти, куфари и пътнически принадлежности, на друг само футболни екипировки, на трети само маратонки от дадена марка и т.н. И цените в сравнение с нашите този път са наистина доста по-евтини.

Сувенири
Магнитите са около 2 паунда. Разбира се има и на оферта, плащаш 3, полуачваш 4. Картичките отново е добре на оферта да се вземат за 1 паунд 10-12 картички. Ако нямате чадър, дъждобран и гумени ботушки, отново от всяко място за сувенири може да се сдобиете с такива, както и с тениски, чашки, химикалки и всякакви джонджурийки със знамето на Великобритания или лика на кралицата-майка)

Хората
Както споменах в началото, за мен това е една много възпитана нация. Да, може на такива екземпляри да съм попаднала, ако е така, явно съм имала късмет. Пълно е с негри (наистина мислех, че в Париж е най-претъпканото място с негри, но вече се разубедих), китайци, индийци, араби, и всякакви други хора от най-различни нации, но това което на мен ми направи впечатление е, че в магазините има продавачи от всички тези етноси. Немога да си представя една забулена арабка, на която само очите й се виждат да продава в магазин на Витошка)

Заключение
Не))) Чакай ме Лондон... при първа възможност отново ще те посетя!

А за тези от вас, които скоро смятат да го направят, и моята публикация им е помогнала, нека споделят и разбира се:

ПРИЯТЕН ПОЛЕТ!

0 коментара:

Публикуване на коментар